Това е един разказ, повлиян както от филмите за футболните хулигани, така и от българсата действиетелност по трибуните. Нямам никакви претенции за стил или каквото и да е, просто реших да нахвърля една идея.

Сам срещу всички

I

Случки в парка.

         Паркът беше спокоен. Вече наближаваше 23:00 и нямаше никой в него, пейките бяха опразнени, околните магазинчета затворени, дори автомобили не минаваха по съседния булевард. Само осветлението даваше знак, че това не е картина на кътче откъснато от цивилизацията.  Като контраст на това статукво, от една от пресечките излезе група младежи, около двайсетина, които влязоха в парка с песен на уста. Повечето бяха момчета, но сред тях имаше няколко девойки, които също не отстъпваха в шумното пеене. Хората от околните сгради възмутено поглеждаха през прозорците си за да видят  кой смущава спокойствието им, но на групата това не им правеше впечетления и невъзмутимо продължаваше с песните, които бяха на една тема: величието на футболен клуб "Атлетик".

-Атлетик е велик отбор шаляля-пееха всички в един глас-и няма да го предада шаляля
-И ПРЕДИ И СЕГА?–Изкрещя едно от момчета
-Атлетик е на върха-довършиха другите в хор

–Ляляля- продължиха всички, докато крачиха уверено през парка

–УМРЕТЕ смешници!–чу се грозен вик откъм неосветената част на парка

–Бачкаторите са се скрили в гората!– извика едно от мочетата в групата на "Атлетик" и даде знак н другите да се обърнат

Но нямаше време за подготовка и организация, срещу тях летяха двайсетина типа въоръжени със счупен стъклени бутилки и вериги. В следващия миг двете групи бяха започнали да се налагат.  Девойките пищяха, а младежите се налагаха безмилостно. Разбира се, веднага започнаха да се святкат лампи и хората да излизат по терасите

-Помощ, ще ни изколят- пищеше една от девойките на Атлетик
Няколко момчета вече се въргаляха в безпомощно състояние по тревата

-Бягайте-извика едно от момчетата на Атлетик

–Луд ли си бе- изкрещя друг, който самоотвержено скачаше на нападателите- ще спукат от гав..- в следващия миг получи кроше и се строполи на земята в безсъзнание.

-А е, бягайте- отново се извика момчето, след което той сам побягна

Първоначално нападателите тръгнаха след бягащите "атлети", но след малко се отказаха и отново тръгнаха към "гората", от където бяха дошли.

-ЗА ТОВА ЛИ СЕ КАЗВАТЕ АТЛЕТИК, ЩОТ СТЕ МНОГО ДОБРИ В БЯГАНЕТО?- извика се един от нападателите, докато изтелгящите се "атлети" все още бяха на близо
-Смешни сте, смешни сте- бе последното, което се чу откъм гората

Когато след десетина минути пристигна патрулка на мястото завари само локва кръв на алеята и малко по-късно откриха няколко зъба в тревата.

-Еми, приключвай- констатира сержант Ушев и се върна в патрулката

Кои бяха тези гамени, които така зверски се помляха в парка? Атлетик и Спортист- двата футболни отбора на един средностатистически областен град. От десетилетия имаше спор на трибуните и терената за това, кой е по-добър в това е своебразно местно дерби, но в последните години нещата бяха загрубели. По модел на столицата и тези два сравнително добре представящи се отбора имаха фракции, които бяха готови да влязат в бой заради честта на отбора. Според училищния психолог, тези младежи представляваха гамени избиващо комплекси и отборната принадлежност им беше само предлог, но това беше мнението на едната страна...

II

Гостуване

         Беше 8:30 на следващата сутрин. Пред стадиона на Атлетик се събираха героите от вчерашните събития.

-К"во стана бе?- Крещеше упоритото момче,което не искаше да отстъпва и беше повалено -Абе... ти си голяма мишка, Скини.

–Оф... филмар нещастен... не видя ли, че тея бяха 30 човека с бухалки, бе- започна да се оправдава, момчето, което зовеше за оттегляне

-Скини, Скини... мишка си- започнаха да се  шегуват и останалите присъстващи, които до момента бяха прекалено сънени за да участват в обсъдането

-Направо... тъй ги бях почнал.... а вие какво ударихте задна.... Човек играем с тия другата седмица... ще ни попилеят!- започна да се възмущава първото момче.

-Абе Макси..-опита се да го успокои Скини- преживей  го... бали го... те бяха 30 души... бахти бройката... баси. Пък точно да ни изкзрат пълни боклуци... днес като ни дават по телевизията и цялата страна ще ни види посинени...
-Да е, мен за това ме е яд.-клатеше глава Макс
-Пичове, ей го Тони-прекъсна ги едно момиче

Тони беше висок здрав мъж на около трийсет години, гологлав, с множество белези по ръцете и лицето. Беше облечен с дънки, яке бомбер, под което имаше тениска "Атлетик" и респектираше с големи червени кубинки.

-Ей... кво са ви били снощи, е?- попита раздразнено Тони без да поздрави или да направи какъвто и да е жест- Нещо чух, че сте и бягали.

-Той, Скинито бяга-оправда се мигновено Макс- Аз, човек... ядох бой и като станах гледам няма никой... само Гошето, където се въргаляше.

-Него що го няма още?-попита още по раздразнено Тони-Ей сега тръгваме след десет минути!

–Еми той ще пропусне тоя път-смъмри Макси

-Еби му майката- ядоса се тартора- вас са ви насинили, поне пет човека ги няма. Ся кво тия курви от Спартак, ако ни скочат? К"во прайм, ей! Значи искам ви утре всичките в бирария осем вечерта готови... значи сега сме събота... със смешните играем другата неделя... за една седмица искам да сте готови бойни единици.... така да ги ступаме, че да не могат да се върнат две седмици в смрадливия си квартал. Атлетик е отбора на този град, не някакви спортисти-мортисти...

-Да,така е-чу се масово одобрение

-Айде качвайте се в автобуса-завърши Тони-Че ни чакат два часа път.

-АЙДЕ ВСИЧКИ МОЩНО "САМО АТЛЕТИК АЛЕ–АЛЕ–АЛЕ"-изкрещя се някой от агитката и напевът беше подхванат от всички.-

-Ей го и инпсектора- каза през смях Макси, като посочи двама униформени, които се приближаваха към автобуса

-Добър ден- поздрави единият, който имаше вид на по-главен-Както много добре знаете,  аз съм инспектор Петров, това е сержант Ушев.

-Добро утро- Тони, като се опита да си предаде сериозен вид, докато се опитваше да подреди някаква докумнтация- ето ти листчетата

-Благодаря, знаете правилника. Трябва да бъдете ескортирани.

-Да, бе. Ми айде.... Хайде всички по автобусите и колите!

Хората се насочиха към двата автобуса, които бяха паркирани на метри от стадиона, като имаше хора със собствени автомобили,  които също се движиха с процесията. Последваха два часа на песни, като преобладаващта темата беше колко велик е "Атлетик" и същевременно, колко жалки са съгражданите им от "Спортист".

         Към единайсет и половина агитката на "Атлетик " пристигна пред стадиона на Спратак. Полицията от родния им град ги бе изпроводила до половината път, където ги чакаха полицаите от страна на града домакин.

         Полицай Колев беше прагматичен човек. Той обичаше да използва по предзначение почивните си дни, а тази събота беше точно такъв ден-почивен. Или поне той така си мислеше до преди седмица. А за него да си в униформа и два часа "да вардиш нек"фи идиоти" не беше най-практичното нещо на света. И като човек в средата 40те си години, който бе "изучил челедта си", както той обичаше да казва, единственото смислено нещо в цялото това "вардене" бе, шанса да помогнеш на някой "сополив пубертет" да изяде палката, като съответно да го по възпиташ по този начин.

         От друга страна Скини и Макси бяха момчета, за които работата в автомивка беше достатъчно основание да се нарекат съвестни граждани, които освен за данъци, никой за нищо друго не би трябвало да ги притеснява.

-Стадионът е заместител на армията-обичаше да казва Макси- Тук си в редици, биеш се за честта на нещо, което в нашия случай е Атлетик. След мача си чист като сълза и няма никакъв шанс през седмицата снимката ти да се появи във вестниците по заглавие "Мъж уби трима души".

Твърдение, което полицай Колев не споделяше. Вместо това той и колегите му се заеха да насочат гостите на града към клетката на стадиона, още със слизането от автобуса.

         Същевременно от другата страна стадиона се събираше агитката на Спартак и загряваше за мача с песни и бира.

-САРТАК Е?
-ВЕЛИК!
-Спартак е?
-ВЕЛИК!

Няколко минути по късно, полицията отвори и входа за превържениците на домакините и  десетки ентусиазирани младежи се засилиха към трибуните на едноименния стадион.

-Хей, запрете се е! Н се блъскайте!- крещеше един униформен на напиращите малдежи-знаете каква е процедурата

Всеки един зрител минаваше през щателна проверка или не чай толкова щателна вклочваща интимна близост с полицай. След това всеки се чувстваше свободен да нахлуе на трибуните и да изкрещи "Да го духате смешници!". Друго характерно действие от страна на привържениците бе закачането на знамена на оградата. Спартак се славеше със своите фракции, които бяха пет,а знамената им наброяваха над 15.  Знамената бяха толкова много, че излизаха извън сектора на агитката, на което се надяваше и Скини.

-Добре дошли на срещата от Българското първенство по футбол между съставите на Спартак и Атлетик-оповести дикторът на стадиона- Вече виждаме излизащите домакини в зелено-бял спортен екип и гостите в изцяло червен спортен екип...

         Колкото и стриктни да бяха правилата, те трудно спираха най-верните и отдадени фенове. Минути след първия съдийски сигнал, освен футболистите и реферите, покрай терена тичаше Скини  грабнал едно Зелено-бяло знаме погнат от няколко десетки побеснели ултраси на Спартак и смаяната полиция. Момчето тичаше със всички сили успя да стигне до клетката, където се прехвърли с помоща на своите другари.

-ЗАКРИВАЙ-скандираха с пълно гърло феновете на Атлетик разпъвайки на обратно зелено-бялото знаме на "Спартак"

Настроението в агитката на Атлетик бе налица. Групата, която наброяваше около сто и петдесет човека не спря да пее през цялото време, докато домакинските ултраси се опитваха да пробият загражденията и да си върнат знамето.

В такива несправедливости идва момента на полицай Колев. Той стоеше пред агитката на Атлетик и проклинаше вселената за цялата дандания, когато гостите изкараха димки и факли.

-Ей, момчета-разкрещя се полцая- ще ви арестуваме бе

-Але, але але-о- бе отговорът на агитката, което дори май не беше насоен към полицая, но това него много го раздразни

Като в следвщата минута около 30 униформени се бяха събрали около сектора и бяха готови да налагат с палки, всеки, който дръзнеше да окаже каквото и да насилие на оградата, дори да е прегръщане от любов.  Минутите си течаха и момента дойде...

-Свир! Свир! Свир!

Още с края на мача полицията подкара агитката на Атлетик към паркинга. Нямаше пляскане, нямаше браво.

-Хайде, хайде, че да не стане гаф-подканваше ги един полицай

Същевременно феновете на Спартак ставаха все по разярени

-Не стига, че ни взеха знамето еми свършихме 1-1. Ги избийм бе!

Около триста разярени мъже се насочиха към изходите с цел да успеят да докопат феновете на Спартак. Игра на бързина, която спечели полицията. Полицай Колев и компания наблъскаха феновете на гостите в превозните им средства и ги изпратиха да си ходят по живо, по здраво. А по пътя темата беше една: Атлетик-единствен на света!

III

Делникът на безделника

-Искам тази седмица да стоите далеч от всякави глупости-Тони разпореди на слизане от автобуса след гостуването на Спартак- Както знаете неделя играем с бачкаторите от смрадливия квартал и ви искам всички на лице, за това никакви затвори, болници, сватби или погребения, най-малко ваши. Ясен ли съм?

-Тъй вярно-излаяха няколкото слушащи го момчета, след което групата се разпръсна

Скини се отдели от групата и тръгна сам през парка, който ограждаше стадиона на Атлетик.  Младежът живееше в стара кооперация в жепейския квартал, както хората наричаха квартала до гарата. Кварталът, който беше на по малко от два километра от стадиона на Спорта и бе съседен на квартал Утро- кварталът, в който това да бъдеш фен на Спортист ти гарантираше добро здраве. Квартал, в който  почти всички живущи работеха в металургичния завод, заради което другото название на Спортист бе работниците. "Спортист е просто е един фирмен отбор, който по социализма е гледан от пратени на сила работница, а тези сегашните са просто техните деца, а Атлетик, това отборът на нашия град, отбор с традиции. Тия бачкатори за първи път от десет години са в елита, ся като го наебем, още десет години ги държи" обясняваше Тони почти всеки мач. А и имаше право  феновете на Спортист наистина бяха една група хора, наистина бяха главно в един квартал, но бяха организирани като изрелската армия и за това до сега не бяха смазани. С тази мисъл Скини преминаваше през булеварда, а после и през парка, в който вчера се развива бойните сцени, но докато стигна до центъра на града вече го вълнуваше само как ще си лекува болежките и че утре е на работа.  Докато се спускаше към квартала, видя едно от ярките лица от агитката на Атлетик- Иван гредата. Иван гредата беше висок и здрав мъж на около трийсет години, облечен с маркови но поовехтели дрехи,  с гола глава, покрита от карирана шапка, и тъмни очила.

-Ой! Ой!-поздрави го Гредата- Как е екскурзянт? Връщам се от едно заведение, добро представяне. Ще ми се и аз да можех да дойда. Хаха

-Еми, направи си машина на времето и недей нахлува на пет мача-пошегува се Скини- Поне ходиш на младежите.

-Точно за това се сетих. Срядата остава, нали? Ще дойдеш с мен в Петроград.

-Да, разбира се. Малко много ми дойде емоцията в последно време, ама за теб винаги.

-Що кво е станало?

-Вчера ядохме бой от бачкаторите в парка! Бяхме младата дружина и се бяхме вдъхновили и те изкочиха от гората.

-Еми, внимавайте е...

-Абе да ти кажа, май беше засада-отвърна сериозно Скини-някак не ми се вижда тъй

–Ем, не знам човек... случва се. Айде аз ще тръгвам. То хубаво футбол, ама е пролет сега идруги неща трябва да те вълнуват. Хехе

-Айде- отвърна Скини и продължи надолу към гарата

Делникът на един безделник

 

Скини отвори очи. Беше сряда или след един час трябваше да се качва на влака за Петроград, където днес играха юношите на Атлетик. Иван Гредата имаше доживотна забрана за посещаване на футболни срещи, за това ходеше по мачове на юношите, за да утоли жаждата си сблъсък. Обикновено стоеше мирно за не привлича внимание, тъй като той все пак бе отявлен почитател на спорта, а не престъпник и не искаше да си представя престой в затвора, какъвто го грозеше, ако полицията го хванеше на футболен мач. Беше 11:30 когато Скини срещна в чакалнята Иван гредата и още два негови приятели, също със забрани

-Ей дойде, бе- реагира бурно гредата-Айде да ходим на перона, че влакът ще дойде всеки момент

-А е пич как е ония измекяр, Тони- попита един от другите двама мъже

-Какво имаш предивид- отвърна Скини-Що да е измекяр?

-Щото... той пред вас малките го раздава олдскул... ама ние знаем, че той ни даде на куките

-Така е, така е-потвърди третия

-Айде, че влака идва- опита се да излезе от положение Гредата

-А е пичове, имате ли билети- попита Скини

-А, е ти луд ли си... за две гари, човек. Пък и ние сме безработни, хехе-каза единият мъж и изкара кутийка бира от якето си.

Четиримата се качиха  в последния вагон с надеждата, че няма да се стигне до кондуктори, тъй като Петроград се намираше на по-малко от десет километра от тях.

-Та, какво разправяте за Тони?-Опита се да върне темата Скини

-Заеби-  прекъсна го Гредата

–Ем, човек, това е като тоя боя, където ти разправях, че ми се стори нагласено- продължи упорито младежът

-Еми така е- каза един от останалите двама- на 7 те водят на мач и ти се струва като приказка от 1001 нощ, на 12 се надъхваш и тръгваш сам на мачове, на 16 си купуваш първото Пери се за зовеш хулинаган, на 18 се мислиш за топ бой, а на 24 осъзнаваш, че всичко е далавера. Ти го осъзна с една идея по-рано. Хаха

-Абе, пичове- прекъсна го Гредата- ако бачкаторите са там. На тям им се пада в задния двор Петроград.

-А... нейдей така- реагира Скини- достатъчно бой ядох в последно време. А сега съботата, даже не искам да си представям.

Няколко минути по-късно влакът спря за гара Петроград и компанията се измъкна под носа на кондуктора и хукнаха посока стадиона, който се падаше извън града. По програма в 14:30 малките атлети трябваше да излязат срещу Балкан Петроград. Всичко вървеше по план, времето беше хубаво, никой в малкия град не им обръщаше внимание, намериха си заведение с евтина бира близо до стадиона и полиция не се виждаше наоколо. Към 14:25 групата беше на скромното съоръжение носещо името градски стадион, а пет минути по-късно излязоха и двата отбора. Четиримата привърженици стояха с бира в ръка и се наслаждаха на играта. Освен тях на стадиона имаше още десетина души, вероятно родители на момчетата от Балкан.

-Всичко мина добре- обобщи минути след последния съдийски сигнал Гредата- Бихме 3:1, пихме евтина бира, пътувахме гратис. Викам сега да хванем стоп и кой от където е.

-Пич...-изстена един от останалите двама фенове

На метри от стадиона стояха двайсетината ултраси на Спортист от миналия петък.

-Човек, к"во прайм сега?- започна да се панира Скини

-Значи ся- започна Гредата-Отиваме при треньора Стойчев и му обясняваме какъв е дерта и се молим да ни вземат в автобуса.

Четиримата се мушнаха в съблекалните и затърсиха отбора.

-Треньоре- започна Гредата веднага щом зърна наставника на коридора-Значи...

Останалите трима го чакаха почти отвън, както трескаво се оглеждаха за хората от Спортист

-Добре, че нямаме фен артикули-каза един от атлетите

-Ама ни знаят, човек, ама ни знаят

След няколко минути се върна Гредата и им даде знак да го последват. Десет минути по късно четиримата показва средни пръсти през прозорците на клубния автобус, докато феновете на Спортист все още ги чакаха покрай стадиона.

-Няма да го оставя това, човек- отсече Скини, когато се разделеше с другарите си

Младежът тръгна да се прибира към дома си, като минаваше в непосредствена близост до квартала на Бачкаторите. Тогава видя нещо странно. В квартала влизаше неговия приятел Макси, с който са били на толкова мачове заедно. Скини побърза да се скрие зад един контейнер и другарят му не го забеляза. Младежът обаче, който все още бе афектиран от днешната случка, реши да последва приятеля си.  Макси тръгна влезе в панелния ад на заводски квартал, който сам представляваше една трета от града. Скини се опитваше да спазва дистация и постоянно си мислеше, какво ще стане ако от някой ход изскочи някой, който му има зъб или просто го разпознае като ултрас на Атлетик. Скини проследи Макси до един трафопост, където го чакаха двама от ултрасите на Спортист.

-К"во става сладури- започна Макси докато още се приближаваше

-Ти к"во на много интересен ли се правиш е боклук?- започна да вика единият

-Ей, ей спокойно-дойдох само да разбера дали сме чисти- Бяхме се разбрали да ви дам наши фенове и да вземете нещо, с което да се хвалите на дербито и така да си изчистим сметките

-Каза, ама не стана... Имаше четирима педала-започна да разказва агресивният ултрас- където насраха и се скриха при отбора...

-....И ни показваха средни пръсти- допълни другия- Кажи кой ви държи знамето на "Млади атлети". Знаем, че утре има волейболен мач и, че тия путки ходят. Кажи къде живее човека със знамето и сме чисти вече.

-Ем брато-започна да овърта Макси- Ем то май е един Илия... в транспорта учи... ако не се лъжа живее в западното 50-55 блок някъде. Ся чисти ли сме? Аз не съм виновен, че не може да ги хванете.

-Ок, айде бягай-отвърна му един от двамата фенове на Спортист

 

Скини побърза да се оттегли, като се погрижи да не бъде забелязан. Няколко минути по късно вече се намираше в неговия си квартал. Но какво трябваше да направи сега. Макси му беше е един от най-близките в агитката, а беше в някавак беда, беда, която щеше да навреди на Атлетик .... но животът не е само Атлетик, както му казаха неговите батковци днес. Все пак реши да отиде при Тони.

<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#10946>payday loans online</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#2085>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#3050 payday loans online

<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#15162>payday loans</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#12113>payday loan</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#1138 payday loan

<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#733>buy generic viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#2819>buy generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#14840 buy viagra

<a href=http://ordercheapcialishere.com/#qwtuz>cheap cialis online</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#ivqaf >buy generic cialis</a> , http://ordercheapcialishere.com/#nosva cheap generic cialis

<a href=http://orderlevitrahere.com/#gsrbd>cheap generic levitra</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#fmgvd >buy levitra online</a> , http://orderlevitrahere.com/#cippj levitra without prescription

<a href=http://orderkamagranow.com/#dzvmn>purchase kamagra</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#kzrgd >order kamagra</a> , http://orderkamagranow.com/#ztoay order kamagra

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#15066>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#19442>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#13143 cialis online

<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#7975>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#16274>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#12682 payday loans

<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#tzjvw>cheap viagra online</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#cvpwg >cheap generic viagra</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#cuwfs viagra 50 mg

<a href=http://kamagrastorehere.com/#zekay>cheap kamagra</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#itdjq >cheap kamagra</a> , http://kamagrastorehere.com/#zsjbm buy kamagra online

<a href=http://viagrastorehere.com/#qazcq>generic viagra</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#fltzc >buy viagra online</a> , http://viagrastorehere.com/#qivic buy viagra

If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#2684 - cheap levitra, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#1210>buy levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#9836 online